Jul 2, 2020, 3:26 PM

Липа

  Poetry
890 0 0

Ще ви разкажа за една липа... 

Не, всъщност точно две са,

пред бяла къщичка - съдба! 

Аз - нея и мен тя хареса. 

 

Десети ден ми дават цвят,

от слънцето целунат нежно, 

с богат, наситен аромат

в друг свят за миг небрежно

 

пренася ме... Ще полетя!

В косите ми листа преплита

и с малки слънчеви цветя

ме вдига в полет към зенита.

 

А щом ме върне у дома

и зимата в уют притихне, 

отново златната липа

със своя чай ще ме усмихне. 

 

Прекланям ти се, Непознат! 

Ти, който посади липата, 

навярно бил си най-богат,

щом правиш днес и мен богата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Гечева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...