Липите под твоя прозорец
Липите под твоя прозорец
Спонтанно нахлуват отминали дни
във спомен, прояден от мисли.
Заемат местата си – както преди –
вълнуващо нежни и чисти.
Край твоя прозорец липите не спят
и с трепет – по всичко изглежда, –
разнасят уханния свеж аромат
на вяра, любов и надежда.
Безмълвни са те, но през целия ден,
минутка вглъбение дават
на всеки, усетил дъха им зелен.
До обич душата му сгряват.
Нощта е посипала звезден брокат
по техните дъхави клони
и точно сега, в притаения град,
приличат на древни мадони.
Но кой във такава нощ може да спи?...
Невидими сенките тичат.
Къде сте, другарчета, с луди глави? –
момчета, които обичат...
Навярно ще дойде едно, във зори,
когато нощта се съблича –
един романтик, преизпълнен с мечти,
не спрял да тупти, да въздиша.
Ще спре мълчаливо под твойте липи,
с ръце ще подпре небосвода,
че огънят, който отвътре искри,
е негова втора природа.
Тогава ще иска доброто момче,
прежалило сили и слабост,
да зърне очите ти – с цвят на небе, –
за спомен... до святата старост...
Високи са станали тези липи,
под тях тротоарът пустее,
но някъде в мрака смутено стои
хлапе със китара. И пее...
© Росен Гъдев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Поздравления!!!Wali /Виолета Томова
-
"Навярно ще дойде едно, във зори,
когато нощта се съблича –
един романтик, преизпълнен с мечти,
не спрял да тупти, да въздиша."
Красиво... -
Чудничко!
-
Не спирай да бъдеш момчето, което пее!
Гордея се, че те познавам лично! -
Много, много ми хареса!
-
прекрасно стихотворение, Росене...
поздравления и благодарности за Словото с което си ни дарил!!! -
Чудно стихотворение! Поздравления!
-
Прекрасно е!
-
Носталгично и хубаво!
-
Поздравления и от мен, Росене!
-
много красиво и романтично!
-
Дааа, и аз ще повторя: Ето това е поезия, в най-истинския, вълнуващ и пленяващ смисъл!
Браво! Напълни ми душата, Росене! -
ПОЕЗИЯ!!Ето това е поезия!Влезе ми в душата, казвам ти!Истински ме развълнува и омагьоса!Метафорите са страшно красиви, идеята е прелестна!Представях си всяка една картина, която си описал.Липите, аромата им, нощта, звездите, сенките..всичко, но най-вече копнежа за любов и обич!В стихотворението през цялото време се усеща едно магично чувство и едно мечтателско, влюбено усещане.Сякаш нечие сърце гори и е готова на всичко за съществото, което обича!И аз съм очарована!Огромно браво!
"Навярно ще дойде едно, във зори,
когато нощта се съблича –
един романтик, преизпълнен с мечти,
не спрял да тупти, да въздиша.
Ще спре мълчаливо под твойте липи,
с ръце ще подпре небосвода,
че огънят, който отвътре искри,
е негова втора природа.
Тогава ще иска доброто момче,
прежалило сили и слабост,
да зърне очите ти – с цвят на небе, –
за спомен... до святата старост..."- толкова е силно, и нежно, и красиво, просто ти влиза в душата и ти пали сърцето.Хем е някак тъжно, хем позитивно!Ще го запомня!
-
Очарована съм, Росене!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
И... още нещо - има хора дето много трябва да четат нещата като това, преди да пишат...