Липите под твоя прозорец
Липите под твоя прозорец
Спонтанно нахлуват отминали дни
във спомен, прояден от мисли.
Заемат местата си – както преди –
вълнуващо нежни и чисти.
Край твоя прозорец липите не спят
и с трепет – по всичко изглежда, –
разнасят уханния свеж аромат
на вяра, любов и надежда.
Безмълвни са те, но през целия ден,
минутка вглъбение дават
на всеки, усетил дъха им зелен.
До обич душата му сгряват.
Нощта е посипала звезден брокат
по техните дъхави клони
и точно сега, в притаения град,
приличат на древни мадони.
Но кой във такава нощ може да спи?...
Невидими сенките тичат.
Къде сте, другарчета, с луди глави? –
момчета, които обичат...
Навярно ще дойде едно, във зори,
когато нощта се съблича –
един романтик, преизпълнен с мечти,
не спрял да тупти, да въздиша.
Ще спре мълчаливо под твойте липи,
с ръце ще подпре небосвода,
че огънят, който отвътре искри,
е негова втора природа.
Тогава ще иска доброто момче,
прежалило сили и слабост,
да зърне очите ти – с цвят на небе, –
за спомен... до святата старост...
Високи са станали тези липи,
под тях тротоарът пустее,
но някъде в мрака смутено стои
хлапе със китара. И пее...
© Росен Гъдев All rights reserved.
