Липови длани
ЛИПОВИ ДЛАНИ
Най-сгряващият чай е от липа.
Ще дойдеш ли да я берем по изгрев,
когато дворчетата още спят
и Бог прелиства вехтите си книги.
Потънали сред сладък аромат,
от ранно слънчице опиянени,
пчелици мантрите си ще жужат –
за добрина и обич сме родени.
И цветовете като разстелем,
а въздухът започне да пулсира,
дано да може времето да спрем –
две песъчинки в джоба на всемира.
А щом се спуснат пушек и мъгли
и есента разстели дрипав губер,
спомни си как щастливи сме били
и как не пожелах да те изгубя.
Студът ни дебне с ледени игли.
А чашата ти тръпне – недопита.
Но вслушай се – дори да завали,
в спасителния шепот на липите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
