Липса
Липса на хармония е.
Вътре в теб.
Крещиш туптейки. Без език...
И се шегуваш... някак със ирония,
а чувам само болния ти вик.
Преливаш.
Пак познатата агония.
Дочувам леко гърления смях.
Сенките... Чуждите попиваш.
И те попиват те сред тях...
А там...
И по-различна бях.
С крака увиснали нагоре.
И не! Косите няма да си дам.
Но ти си глух. И ням. И болен.
Сърцето...
Никога доволен.
Най-тъжната симфония... си ти.
И всичко в теб е вече взето.
И мен... сред липса на хармония.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Желева Всички права запазени
