Липсите не носят свобода
„(Свободата в себе си прегръщам...)
...
Някъде... след два. Между нощта. И утрото.
Пътищата се завръщат.”
П. Парнарев
А аз не съм свободна,
навярно никога не съм била.
Една тъга в очите ми, като пробойна,
завързва ме на възел и ми пречи да летя.
Дори след оня час, към два,
не виждам път и пак не тръгвам,
прекосявам се хей тъй, съвсем сама,
с надеждата да се открия, за да не осъмна.
Въртя се в кръг, не се намирам,
отдавна вече в мене не е същото.
От предателства, които все откривам,
просторът ми надвесен е над мен намръщено.
Тогава спирам да го гледам
и стълби към звездите не строя.
Не намирам нищо, което да последвам,
защото тегли ме със твърдост цялата земя.
Смирявам се и в утринта,
която зениците ми с лъч погалва.
Притисната от търсене на път в нощта,
денят отново в липси несвободна ме заварва.
© Ани Монева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Пропуснала съм много хубав стих!
-
Много е хубаво, Ани!
Малко късно те намирам...но никога не е късно!
Поздравления и от мен! -
Та ти летиш,
с най-светлото хвърчило,
сред облаци и нежна синева,
и във окото ти
най-синьото се е скрило,
с което ни даряваш добрина!
!!!!! -
Мия, това е целия стих на Парнарев.
спомен от едно завръщане
Тежък, заглушаващ дъжд…
Без тяло.
С длан, запушила устата на небето.
Капките са сякаш дни от рая.
Светят – по лица. Ъгли. И памет.
Тежък дъжд…без тяло в мен.
Безбожник.
Залепил по сенките си кожа.
Милион докосвания нощем…
свалят маските, праха. И веждите.
Бързат капките живот
в лицето. Вярното пристанище
да търсят… После
сливат всички гласове. Със вътрешния.
(Свободата в себе си прегръщам…)
…..
Някъде… след два. Между нощта. И утрото.
Пътищата се завръщат.
Въпросите, които ми зададе са интригуващи. Важно е да намериш вътрешния си баланс, тогава си относително свободен, защото се намерил себе си, вече знаеш, че липсае са липси и ги приемаш като такива и не им се противиш, защото са неизбежни, приемаш ги като даденост и знаеш причините за тях, а те са и в теб. И си мисля, че в този случай винаги човек може да ги преодолее, да се изправи и да внимава да не си ги причинява повече.
Всъщност поезията на Парнарев, винаги ме е карала да мисля и да намирам отговори на въпроси, които подсъзнателно съм си задавала, но не съм стигала сама до разрешаването им. Не напразно имам много стихове вдъхновени от неговата поезия, която е изключително дълбока, мъдра и приземяваща... -
С Воронтиева съм. Свободна си...
-
Контрастите са наша секира и спасение и добре, че е така, за да не изпаднем в безтегловността на еднообразието. Те са ниши, в които се крием от другите, а най- вече от самите себе си. Питай Пламен, той ще потвърди. Прегръдки за вдъхновителя и вдъхновената...
-
между нощта и утрото...
вървим по нашите завърнали се пътища...
където за радост се срещаме...или докосваме...
прекрасна поезия, вдъхновена от прекрасна поезия...
с обич... -
Пътуването към себе си и смелият самоанализ вече са белег за свободност! Харесах ясната позиция на тази поетична равносметка.Поздрав!
-
Не коментирам, но чета (по няколко пъти).
-
Поздрав!
-
-
!*
Прелест...! -
,,Не намирам нищо, което да последвам,
защото тегли ме със твърдост цялата земя.''
...и все пак, здраво стъпила на земята!
Поздрави, Ани! -
Ти си прекрасна и в поезията, и в свободата си!
Поздрав за хубавия стих, Ани! -
Благодаря ви!
Това е поезия, не личен живот.
В действителност съм твърде свободна и усмихната.
Обичам думите, нищо повече...
Хубав ден на всички! -
Дано се освободиш скоро!
-
...само ако си бил роб, можеш да станеш свободен!!!
-
Силно.
-
Хех, хайде да те освободим
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
