Липсваш
Сълза по бузата се стича,
една-единствена за теб,
как искам ти да я изтриеш,
ала няма те до мен.
Да!Липсваш ми, не крия,
и не е срамно, знам това,
че искам устни в твоите да впия
и да усетя радостта.
И пак на твойто рамо бих положила глава,
а ти, вплел пръсти в моята коса,
да изпиваш младостта.
Да ме целуваш и прегръщаш,
с онази жар и онзи плам
и във сърцето ми да пръснеш
от тази топлина.
Ах, колко те обичам,
даже в Бога се кълна,
че тебе вечно ще обичам,
дори и след смъртта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаела Михайлова Всички права запазени
