11.12.2007 г., 14:19

Липсваш ми

1.7K 1 9

Липсваш ми - не знаеш колко.

Липсваш ми - дори до болка.

Липсваш ми - във време на мълчание.

Липсваш ми - убийствено страдание. 

 

И ето, там в скалата ще се скрия,

скала, отронваща сълзи от камък,

ще искам с падналите камъни да скрия,

сърце на пепел станало от страстен пламък. 

 

Това сърце, което чакаше покорно,

сърце, което скитало се безпризорно

и аз със него губех се в живота,

дори когато водеше ме надълбоко. 

 

Липсваш ми, сърце

     - не ме оставяй сам.

Обичам те, сърце

     - туптящо във човешка длан. 

(Lingerie)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Стойчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...