Липсваш ми - не знаеш колко.
Липсваш ми - дори до болка.
Липсваш ми - във време на мълчание.
Липсваш ми - убийствено страдание.
И ето, там в скалата ще се скрия,
скала, отронваща сълзи от камък,
ще искам с падналите камъни да скрия,
сърце на пепел станало от страстен пламък.
Това сърце, което чакаше покорно,
сърце, което скитало се безпризорно
и аз със него губех се в живота,
дори когато водеше ме надълбоко.
Липсваш ми, сърце
- не ме оставяй сам.
Обичам те, сърце
- туптящо във човешка длан.
(Lingerie)
© Николай Стойчев Всички права запазени