Липсваш ми

11 дек. 2007 г., 14:19

Поэзия

4.9 (9)

1523 1 9

Липсваш ми - не знаеш колко.
Липсваш ми - дори до болка.
Липсваш ми - във време на мълчание.
Липсваш ми - убийствено страдание.
И ето, там в скалата ще се скрия,
скала, отронваща сълзи от камък,
ще искам с падналите камъни да скрия,
сърце на пепел станало от страстен пламък.
Това сърце, което чакаше покорно,
сърце, което скитало се безпризорно
и аз със него губех се в живота,
дори когато водеше ме надълбоко. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Мой задъхан живот
Чужой мир 1984

Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
***

Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
Попрыгун

Прыгаю я днем и ночью, Гравитацию рву в клочья. С большой прыгнул высоты, 10 метров там, ухты! Прыгн...

Ещё произведения »