11 дек. 2007 г., 14:19

Липсваш ми

1.7K 1 9

Липсваш ми - не знаеш колко.

Липсваш ми - дори до болка.

Липсваш ми - във време на мълчание.

Липсваш ми - убийствено страдание. 

 

И ето, там в скалата ще се скрия,

скала, отронваща сълзи от камък,

ще искам с падналите камъни да скрия,

сърце на пепел станало от страстен пламък. 

 

Това сърце, което чакаше покорно,

сърце, което скитало се безпризорно

и аз със него губех се в живота,

дори когато водеше ме надълбоко. 

 

Липсваш ми, сърце

     - не ме оставяй сам.

Обичам те, сърце

     - туптящо във човешка длан. 

(Lingerie)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Стойчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....