Dec 11, 2007, 2:19 PM

Липсваш ми

  Poetry
1.7K 1 9

Липсваш ми - не знаеш колко.

Липсваш ми - дори до болка.

Липсваш ми - във време на мълчание.

Липсваш ми - убийствено страдание. 

 

И ето, там в скалата ще се скрия,

скала, отронваща сълзи от камък,

ще искам с падналите камъни да скрия,

сърце на пепел станало от страстен пламък. 

 

Това сърце, което чакаше покорно,

сърце, което скитало се безпризорно

и аз със него губех се в живота,

дори когато водеше ме надълбоко. 

 

Липсваш ми, сърце

     - не ме оставяй сам.

Обичам те, сърце

     - туптящо във човешка длан. 

(Lingerie)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Стойчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...