Липсваш ми 4
709
0
0
Не успяхме да си кажем
толкова много неща,
времето ни беше малко,
свърши и пак съм сама.
Обеща да ми пишеш,
ще ти пиша и аз,
много ми липсваш,
изпитвам огромна тъга.
Не трябваше да се караме,
докато беше тук,
не исках взаимно да се раняваме
и да си правим напук.
Но късно е вече,
ти си в друга посока -
от мен много далече,
а съдбата е жестока.
Защото ни раздели
и пак празнотата в сърцето цари,
и пак ми липсваш ти,
и непоносимо боли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Богдана Маринова Всички права запазени
