Не успяхме да си кажем

толкова много неща,

времето ни беше малко,

свърши и пак съм сама.

Обеща да ми пишеш,

ще ти пиша и аз,

много ми липсваш,

изпитвам огромна тъга.

Не трябваше да се караме,

докато беше тук,

не исках взаимно да се раняваме

и да си правим напук.

Но късно е вече,

ти си в друга посока -

от мен много далече,

а съдбата е жестока.

Защото ни раздели

и пак празнотата в сърцето цари,

и пак ми липсваш ти,

и непоносимо боли.