Липсващо присъствие
Съществуват ли реални измислици...
В отблясъците огнени се криеш
и в звуците на Моцартов етюд,
нощем от съня ми сили пиеш,
в гръдта ми се издигаш – стон нечут.
В очите ми се раждаш всяка пролет,
умираш с къс отрязана коса,
криле разперил във вечерен полет
ти пиеш сутрин първата роса.
Където и ида – все си с мене,
където да погледна – ти си там,
защо тогава винаги те няма
и никой днес от мен не е по-сам...?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славяна Всички права запазени
