Съществуват ли реални измислици...
В отблясъците огнени се криеш
и в звуците на Моцартов етюд,
нощем от съня ми сили пиеш,
в гръдта ми се издигаш – стон нечут.
В очите ми се раждаш всяка пролет,
умираш с къс отрязана коса,
криле разперил във вечерен полет
ти пиеш сутрин първата роса.
Където и ида – все си с мене,
където да погледна – ти си там,
защо тогава винаги те няма
и никой днес от мен не е по-сам...?
© Славяна All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
