Съществуват ли реални измислици...
В отблясъците огнени се криеш
и в звуците на Моцартов етюд,
нощем от съня ми сили пиеш,
в гръдта ми се издигаш – стон нечут.
В очите ми се раждаш всяка пролет,
умираш с къс отрязана коса,
криле разперил във вечерен полет
ти пиеш сутрин първата роса.
Където и ида – все си с мене,
където да погледна – ти си там,
защо тогава винаги те няма
и никой днес от мен не е по-сам...?
© Славяна All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
