15 jul 2017, 0:37

Липсващо присъствие 

  Poesía » De amor
651 2 3

                                 Съществуват ли реални измислици...

 

В отблясъците огнени се криеш

и в звуците на Моцартов етюд,

нощем от съня ми сили пиеш,

в гръдта ми се издигаш – стон нечут.

       В очите ми се раждаш всяка пролет,

       умираш с къс отрязана коса,

       криле разперил във вечерен полет

       ти пиеш сутрин първата роса.

Където и ида – все си с мене,

където да погледна – ти си там,

защо тогава винаги те няма

и никой днес от мен не е по-сам...?

© Славяна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??