paty (Петя Данаилова)
33 162
22.10.2007 г., 17:29 ч.

Лирично 

  Поезия
1339 0 12
 

Защо оставяш всичко без остатък

в една тъй рано осланена длан.

Денят за любовта е твърде кратък,

нощта за верността е стар капан.


Нима са винаги неповторими

повторените думи и мечти

и винаги ли след полярни зими

неотразимо слънцето блести.


С въздишки ли зорницата ще будим,

c очакване ли мрака ще гасим,

oт тишината ме обзема лудост,

такава лудост няма синоним.


Вярвам, че каквото да се случи

и както да умира моят ден,

ще имам аз  щастлива участ

с последен лъч да бъде заслепена.


И този лъч за миг ще се изгуби,

не другаде, а в детските коси,

чиято мека кестенява хубост

отново светлината ще спаси.

© Петя Данаилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??