22.10.2007 г., 17:29 ч.

Лирично 

  Поезия
1422 0 12
Защо оставяш всичко без остатък
в една тъй рано осланена длан.
Денят за любовта е твърде кратък,
нощта за верността е стар капан.
Нима са винаги неповторими
повторените думи и мечти
и винаги ли след полярни зими
неотразимо слънцето блести.
С въздишки ли зорницата ще будим,
c очакване ли мрака ще гасим,
oт тишината ме обзема лудост,
такава лудост няма синоним. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Данаилова Всички права запазени

Предложения
: ??:??