Лишена от баща
На други мъже виках "татко",
от истински бях лишена.
Звучи толкова жалко,
но тази съдба ми бе отредена.
Думичката "татко" ме ужасява,
буди в мен обида и тъга.
Моята обич той не заслужава,
дори една моя сълза.
Изоставил ме е като дете,
мама сама да се грижи.
Без мъж, с дете на ръце,
своите рани да ближе.
Не се е върнал назад, веднъж,
да види своите поражения.
Не заслужава този мъж
моите и мамините опрощения.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пролетното момиче Всички права запазени
