Nov 19, 2009, 1:11 AM

Лишена от баща 

  Poetry » Other
468 0 2

На други мъже виках "татко",
от истински бях лишена.
Звучи толкова жалко,
но тази съдба ми бе отредена.

 Думичката "татко" ме ужасява,
буди в мен обида и тъга.
Моята обич той не заслужава,
дори една моя сълза.

Изоставил ме е като дете,
мама сама да се грижи.
 Без мъж, с дете на ръце,
своите рани да ближе.

 Не се е върнал назад, веднъж,
да види своите поражения.
Не заслужава този мъж
 моите и мамините опрощения.

© Пролетното момиче All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Никога и нищо няма да замени тази празнота...
    Но силата на човешкия дух е не в това да следва болката, а да я остави в миналото. Не допускай липси от миналото, да те обсебват и да ти провалят настоящето и бъдещето. Общувай с повече хора.
  • И аз като Валя.
    Съжалявам за несретата ви.
    Но, нищо не се знае! Мислете позитивно и със сигурност щастието ще
    ви се усмихне ей така
Random works
: ??:??