27.10.2011 г., 23:40

Лисица-светица

707 0 5

Вчера гръмна новина голяма -
друга по-сензационна няма.
Казват, че лукавата Лисица
вече била истинска светица.
(Е, да, но аз отнякъде дочух,
че тя е авторът на този слух.)
Та, казват, че хитрушата Кума
като отшелница, съвсем сама,
сега живеела в молитвен пост.
А Господ бил единственият гост
в нейната обител тиха,  скромна.
Водица само пиела от стомна
и отдавна блажно не ядяла.
С чайове  от билки тя постяла.
„Станала набожна, кротка, блага..."
"И без изповед пред поп не ляга!"...
Навред шушукаше се най-подир,
че Лиса канела се в манастир
да потърси Божата десница.
Тъй благочестивата девица
отричала се вече от света
и от всяка земна суета.
Но първо искала да се прости
Лисана и с КОКОШКИТЕ добри.
И поканила ги тя в гората -
да се прощава с тях Кумата.
Да им каже, без да се помайва:
- Много, ама много се разкайвам
за сторените ви от мен злини
в отдавна  миналите грешни дни!
И така, наивните кокошки,
щастливи  тръгнали "на прошки".
Първо крачело Петлето младо
пред  глупавото птиче стадо,
а пък за Кумицата-светица
те подарък носели - пшеница...
Ала ето, вече три недели,
нито ято ярки, ни Петела 
при нас се връщат, за да споделят
вест преблага, че вече е на  път
към храма свят Кумицата-"светица",
най-лукавата сестра Лисица.

 

Наивници навред и днес край нас
лъжите чужди слушат във захлас.
Така с притворство и със сто лъжи
ги мамят хора хитри, подли, зли.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...