Лиско
Не иска да се учи малък Лиско
и цял ден из гората се мотае.
От него всяко животинче писка,
със него никой не обича да играе.
Тормози той и малки, и големи,
че зад гърба му татко му Лисан
щом изръмжи – в миг страх ще ги обземе
и никой няма да му се опълчи сам!
Но Щурчо – малкия скокливко,
не познаваше опасните баща и син.
Веднъж, подскачайки безгрижно,
блъсна се във Лиско сам-самин.
Неочакван беше този сблъсък –
Лиско миг и два се позачуди.
Но когато Щурчо той видя, се свъси
и заговори му със думи груби:
„Ей, зелена пръчице скоклива,
как посмя да ми се пречкаш ти?!
Ако искаш още да си жива,
бързичко по пътя си тръгни!”
Ала Щурчо не послуша му съвета,
а до него бавничко се приближи.
Хвана своята цигулка нежно
и с нея сладки звуци зареди.
После с крак потропна и подскочи,
завъртя се и направи реверанс.
С музиката плавно се понесе
и прикани Лиско да се включи в този танц.
Лиско своите юмручета отпусна
и примига леко със очи.
От мелодията тъй изкусна
в него се разпалиха искри.
Непознати тръпки минаха през Лиско,
трепна във сърцето му копнеж.
Неусетно запристъпва ситно, ситно,
полъх го обгърна радостен и свеж.
А цигулката на Щурчо не замлъква,
кани всички в нов свят – на любов.
Ето, Ежко леко се примъква
и с шушулка да засвири е готов.
Две синигерчета се спогледаха от клона,
плавно спуснаха се и запяха в тон.
Песента им нежно се разнесе
на цигулката на Щурчо в унисон.
Заприиждаха и зайчета, мечета,
и сърничка даже дотърча.
Катерички с пъргави крачета
включиха се също в песента.
Екна живо, весело гората,
всичко бързо се обърна в смях.
Продължи до късно веселбата,
даже сам Лисан дойде при тях.
И от този ден смири се Лиско,
с нов приятел верен се сдоби.
Не пропуска вече нито час в училище,
а и с другите животни се сдобри.
Тъй е и при хората понякога –
грубостта прикрива страх и самота.
Ала с песен и усмивка можете
да направите вий път на любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Пенева Всички права запазени
