19.05.2006 г., 14:05

***(лист отронен във късната есен)

911 0 4
Лист отронен във късната есен,
струна пееща припев познат,
лъч в очите и ражда се песен,
и се ражда нечакан, мил свят,
и се събужда пак във мене
стих забравен. Нежен звън
на китара ни грабва пленени.
И живота прилича на сън.

От безкрая на цяла Вселена,
от космически мрак и звезди,
от метежните вихри червени
на пожари, от скръб и беди
се събужда пак във мене
стих забравен. Нежен звън
на китара ни грабва пленени.
И живота прилича на сън.

Топлината на твоето тяло,
светлината на твоите очи,
нежни думи след дълга раздяла
и целувка под лунни лъчи
ще събудят пак във мене
стих забравен, с нежен звън
на китара ще бъдем пленени.
И живота ще бъде пак сън!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...