Лист отронен във късната есен, струна пееща припев познат, лъч в очите и ражда се песен, и се ражда нечакан, мил свят, и се събужда пак във мене стих забравен. Нежен звън на китара ни грабва пленени. И живота прилича на сън.
От безкрая на цяла Вселена, от космически мрак и звезди, от метежните вихри червени на пожари, от скръб и беди се събужда пак във мене стих забравен. Нежен звън на китара ни грабва пленени. И живота прилича на сън.
Топлината на твоето тяло, светлината на твоите очи, нежни думи след дълга раздяла и целувка под лунни лъчи ще събудят пак във мене стих забравен, с нежен звън на китара ще бъдем пленени. И живота ще бъде пак сън!
"Топлината на твоето тяло,
светлината на твоите очи,
нежни думи след дълга раздяла
и целувка под лунни лъчи"
Звучи като песен,напевно и нежно!
Грабвам китарата да я изсвиря/мелодията от мен/.
Поздрав!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Report an issue
Flag us for an inappropriate content which does not comply with the rules, authorship or ethic norms.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!