14.03.2019 г., 9:55

Листенца

922 0 1

Живота като цвете 
с листенцата редим, 
обичам не обичам, 
а цветът е все един! 
Тук листче, тука две, 
мечтите си раздало,  
на всеки срещнал я несретник 
за слънчева съдба 
усмихната желана! 
Листенца любовта раздава, 
сърца да топли,
сърцата да разпали, 
раздава късчетата топлота
себе си не жали!
Живота като цвете 
с листенцата редим!

Максим Велков

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Максим Велков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...