Живота като цвете
с листенцата редим,
обичам не обичам,
а цветът е все един!
Тук листче, тука две,
мечтите си раздало,
на всеки срещнал я несретник
за слънчева съдба
усмихната желана!
Листенца любовта раздава,
сърца да топли,
сърцата да разпали,
раздава късчетата топлота
себе си не жали!
Живота като цвете
с листенцата редим!
Максим Велков
© Максим Велков All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
