Живота като цвете
с листенцата редим,
обичам не обичам,
а цветът е все един!
Тук листче, тука две,
мечтите си раздало,
на всеки срещнал я несретник
за слънчева съдба
усмихната желана!
Листенца любовта раздава,
сърца да топли,
сърцата да разпали,
раздава късчетата топлота
себе си не жали!
Живота като цвете
с листенцата редим!
Максим Велков
© Максим Велков All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
