Живота като цвете
с листенцата редим,
обичам не обичам,
а цветът е все един!
Тук листче, тука две,
мечтите си раздало,
на всеки срещнал я несретник
за слънчева съдба
усмихната желана!
Листенца любовта раздава,
сърца да топли,
сърцата да разпали,
раздава късчетата топлота
себе си не жали!
Живота като цвете
с листенцата редим!
Максим Велков
© Максим Велков All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
