3.06.2010 г., 1:18

Листи и химикал

785 0 2

Към шкафа се протягам
бързо, неспокойно.

Химикалът там прашасал

бързам аз да взема.

Чекмеджето вдясно

пак отварям,

от там да взема

листче бяло.

А за моя изненада
в чекмеджето -

мишка сива и
гнездо си свива,

а листът бял,

прашасал, изгорял.

Отварям друго чекмедже

и бели листи бързам

аз да взема

мислите си пресни

там да изразя.

Засилвам се да пиша,

химикалът ми прекъсва,

към нов посягам,

да започна да творя.
За секунда аз се спирам,
мисълта като куршум

изчезна на мига,

също като дим в коминa.

И отново аз прибирам

химикала нов

и листа бял

във чекмеджето.

До следващия път,

когато химикалът

ще е спрял,

а листът - изгорял.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наню Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Г-н Деничин то акъла, че си го няма, няма отдавна е отлетял......а с химикала и листа как се получило незнам и аз явно така е трябвало
  • Драги ми Малчо ,е как така и химикала спря и листа изгоря и акъла отлетя....стана тя ами сега!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...