Към шкафа се протягам
бързо, неспокойно.
Химикалът там прашасал
бързам аз да взема.
Чекмеджето вдясно
пак отварям,
от там да взема
листче бяло.
А за моя изненада
в чекмеджето -
мишка сива и
гнездо си свива,
а листът бял,
прашасал, изгорял.
Отварям друго чекмедже
и бели листи бързам
аз да взема
мислите си пресни
там да изразя.
Засилвам се да пиша,
химикалът ми прекъсва,
към нов посягам,
да започна да творя.
За секунда аз се спирам,
мисълта като куршум
изчезна на мига,
също като дим в коминa.
И отново аз прибирам
химикала нов
и листа бял
във чекмеджето.
До следващия път,
когато химикалът
ще е спрял,
а листът - изгорял.
© Наню Ангелов Всички права запазени