Jun 3, 2010, 1:18 AM

Листи и химикал

  Poetry » Other
784 0 2

Към шкафа се протягам
бързо, неспокойно.

Химикалът там прашасал

бързам аз да взема.

Чекмеджето вдясно

пак отварям,

от там да взема

листче бяло.

А за моя изненада
в чекмеджето -

мишка сива и
гнездо си свива,

а листът бял,

прашасал, изгорял.

Отварям друго чекмедже

и бели листи бързам

аз да взема

мислите си пресни

там да изразя.

Засилвам се да пиша,

химикалът ми прекъсва,

към нов посягам,

да започна да творя.
За секунда аз се спирам,
мисълта като куршум

изчезна на мига,

също като дим в коминa.

И отново аз прибирам

химикала нов

и листа бял

във чекмеджето.

До следващия път,

когато химикалът

ще е спрял,

а листът - изгорял.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наню Ангелов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Г-н Деничин то акъла, че си го няма, няма отдавна е отлетял......а с химикала и листа как се получило незнам и аз явно така е трябвало
  • Драги ми Малчо ,е как така и химикала спря и листа изгоря и акъла отлетя....стана тя ами сега!!!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...