Така си мрем, така се случва. Друже мой, довиждане, без слово,
Къде разбрани и къде нечути... усмихни се и бъди щастлив:
Без намек за благополучие да умреш - то не е нищо ново,
този картонен свят ще се срути. както не е ново да си жив.
Сергей Есенин
Така си мреме, носталгично.
С инфаркт, разписан в левия ни джоб...
Годините са цифри нелогични
и логика не търся - цветя и гроб...
Така си мрем, понякога без време.
С несбъднати и сбъднати мечти.
Лодкарят две монети ще ни вземе,
с които за нататък ще платим...
Животът своя кръговрат върти
и ние мрем без никаква отсрочка.
Във Ада ли, пред райските врати ли,
животът просто слага точка...
© Димитър Никифоров Всички права запазени