29.06.2008 г., 13:20 ч.

Ложе на съдбата 

  Поезия » Любовна
734 0 13
 

За миналото нека не говорим

и спомените нежно да приспим!

Вратата на съдбата да отворим

и в спалнята и  да се настаним!

 

Че дългата раздяла не прокуди

надеждата от нашите сърца

и не успяха завистни заблуди

да потушат искрата на страстта.

 

И не прeкърши бурята стеблото

на крехкото, но жилаво дърво,

с наведена глава си тръгна злото,

останало завинаги само.

 

Отдавна чака нашата постеля

да я дарим с вълшебна топлина,

въздишка с облекчение споделя

и нежно гали нашите тела.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??