29 jun 2008, 13:20

Ложе на съдбата 

  Poesía » De amor
736 0 13
 

За миналото нека не говорим

и спомените нежно да приспим!

Вратата на съдбата да отворим

и в спалнята и  да се настаним!

 

Че дългата раздяла не прокуди

надеждата от нашите сърца

и не успяха завистни заблуди

да потушат искрата на страстта.

 

И не прeкърши бурята стеблото

на крехкото, но жилаво дърво,

с наведена глава си тръгна злото,

останало завинаги само.

 

Отдавна чака нашата постеля

да я дарим с вълшебна топлина,

въздишка с облекчение споделя

и нежно гали нашите тела.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??