29 июн. 2008 г., 13:20

Ложе на съдбата 

  Поэзия » Любовная
735 0 13
 

За миналото нека не говорим

и спомените нежно да приспим!

Вратата на съдбата да отворим

и в спалнята и  да се настаним!

 

Че дългата раздяла не прокуди

надеждата от нашите сърца

и не успяха завистни заблуди

да потушат искрата на страстта.

 

И не прeкърши бурята стеблото

на крехкото, но жилаво дърво,

с наведена глава си тръгна злото,

останало завинаги само.

 

Отдавна чака нашата постеля

да я дарим с вълшебна топлина,

въздишка с облекчение споделя

и нежно гали нашите тела.

© Наташа Басарова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??