Ложе на съдбата
За миналото нека не говорим
и спомените нежно да приспим!
Вратата на съдбата да отворим
и в спалнята и да се настаним!
Че дългата раздяла не прокуди
надеждата от нашите сърца
и не успяха завистни заблуди
да потушат искрата на страстта.
И не прeкърши бурята стеблото
на крехкото, но жилаво дърво,
с наведена глава си тръгна злото,
останало завинаги само.
Отдавна чака нашата постеля
да я дарим с вълшебна топлина,
въздишка с облекчение споделя
и нежно гали нашите тела.
© Наташа Басарова All rights reserved.
