6.10.2009 г., 16:06 ч.

Локва 

  Поезия » Философска
366 0 4

Беше възможно,

за мене поне,

а-ха - на ръба -

да се случи.

Светнаха лампи,

бебе проплака,

в двора залая куче.

Изповед? - глупости.

Вече е късно.

Друг да си търси белята.

Времето свърши,

като циганско лято.

Думите литват на ято.

Само че другаде -

южно от тебе -

белее оная лодка.

Ветрецът лежерно

пътника гали,

няма следи от локва.

 

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??