Локва
Беше възможно,
за мене поне,
а-ха - на ръба -
да се случи.
Светнаха лампи,
бебе проплака,
в двора залая куче.
Изповед? - глупости.
Вече е късно.
Друг да си търси белята.
Времето свърши,
като циганско лято.
Думите литват на ято.
Само че другаде -
южно от тебе -
белее оная лодка.
Ветрецът лежерно
пътника гали,
няма следи от локва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени
