9.12.2025 г., 19:54

"Лош късмет"

38 0 0

"ЛОШ КЪСМЕТ"

 

Можем да създаваме нови принципи

от всичкото добре забравено Старо,

но същността на Битието е вечна и неизменна

и такава ще продължава,да си остава.

Името дава право на съществуване,

но ако няма кой да възприема имената,

живее само вибрацията като реклама,

мигаща над фасадата на шик магазин

в представите на още неродените Сенки.

Рекламите от Божествената класация

остават Висша,Сакрална Енигма,

която не може,да бъде разтълкувана,проумяна,

а само със Любов почувствана

единствено от отворените сърца.

Основата на всички процеси-тяхната база

се характеризира със супер виталност

и се нарича Живот-равнозначен на Бог.

Същността на всичко до тука изречено

е дълбоката Истина за Мисълта-

Енергията я следва навсякъде,

без мисъл не може да се твори,

без нея се ражда безсмислието

с тежки рани и дълбоки следи.

Новото поколение бленува Светли Мечти,

но му липсват поуките от опита,

без тях няма как напред да върви,

има нужда от Подкрепа,от Помощ.

Когато ножа опрял е до кокала,

алтернативата е той да се извърти,

а не да си тананикаме стреснати и уплашени споко,

с Надежда друг някой да ни спаси.

Управляващите изкараха си картона червен

благодарение на огромното си арогантно, глупаво его...

и направо от недокосвано чисто ново тесте

от раз изтеглиха картата със Черния Петър.

Аналоговите комуникации са в Историята,

там е мястото и на аналоговите политици,

на ход са актуалните социални,кипнали мрежи,

те са Месията в аналите на новите свитъци.

 

08.12.2025г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...