Dec 9, 2025, 7:54 PM

"Лош късмет"

  Poetry
38 0 0

"ЛОШ КЪСМЕТ"

 

Можем да създаваме нови принципи

от всичкото добре забравено Старо,

но същността на Битието е вечна и неизменна

и такава ще продължава,да си остава.

Името дава право на съществуване,

но ако няма кой да възприема имената,

живее само вибрацията като реклама,

мигаща над фасадата на шик магазин

в представите на още неродените Сенки.

Рекламите от Божествената класация

остават Висша,Сакрална Енигма,

която не може,да бъде разтълкувана,проумяна,

а само със Любов почувствана

единствено от отворените сърца.

Основата на всички процеси-тяхната база

се характеризира със супер виталност

и се нарича Живот-равнозначен на Бог.

Същността на всичко до тука изречено

е дълбоката Истина за Мисълта-

Енергията я следва навсякъде,

без мисъл не може да се твори,

без нея се ражда безсмислието

с тежки рани и дълбоки следи.

Новото поколение бленува Светли Мечти,

но му липсват поуките от опита,

без тях няма как напред да върви,

има нужда от Подкрепа,от Помощ.

Когато ножа опрял е до кокала,

алтернативата е той да се извърти,

а не да си тананикаме стреснати и уплашени споко,

с Надежда друг някой да ни спаси.

Управляващите изкараха си картона червен

благодарение на огромното си арогантно, глупаво его...

и направо от недокосвано чисто ново тесте

от раз изтеглиха картата със Черния Петър.

Аналоговите комуникации са в Историята,

там е мястото и на аналоговите политици,

на ход са актуалните социални,кипнали мрежи,

те са Месията в аналите на новите свитъци.

 

08.12.2025г.гр.Свищов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Кръстев All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...