Израснал като нежелан - гаден бурен.
Погълнат от мрака толкова бързо,
че е трудно да се види светлината.
Видях светлината,
но явно си била мираж.
Изтървах факлата,
която гореше в сърцето ми за теб.
Бях поразен от твойта отрова отново.
Предполагам си открила това,
за което си дошла и го взе,
без да ти пука какво ще стане с мен.
Бих дал всичко свое за теб,
бих те последвал и прес Градината на Ада,
само ако можех да ти кажа всичко...
Онези дребни неща,
за които никога не би попитала.
Ти ми даде Светлина,
която да грее в Мрачното ми сърце,
но си я взе обратно без да се колебаеш.
В тази зимна и мрачна нощ
Раят се затвори,
Адът е разпродаден,
Ангела ми взе всичко и ме прати на земята,
обвит в мълчание,
невидим за всички,
докато не бъда изкоренен.
© Димитър Всички права запазени