12.02.2014 г., 20:48

Лошо семе

852 0 1

Израснал като нежелан - гаден бурен.

Погълнат от мрака толкова бързо,

че е трудно да се види светлината.

Видях светлината,

но явно си била мираж.

Изтървах факлата,

която гореше в сърцето ми за теб.

Бях поразен от твойта отрова отново.

Предполагам си открила това,

за което си дошла и го взе,

без да ти пука какво ще стане с мен.

Бих дал всичко свое за теб,

бих те последвал и прес Градината на Ада,

само ако можех да ти кажа всичко...

Онези дребни неща,

за които никога не би попитала.

Ти ми даде Светлина,

която да грее в Мрачното ми сърце,

но си я взе обратно без да се колебаеш.

В тази зимна и мрачна нощ 

Раят се затвори,

Адът е разпродаден,

Ангела ми взе всичко и ме прати на земята,

обвит в мълчание,

невидим за всички,

докато не бъда изкоренен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много тъжно откровение!Не се предавай,всеки човек има и лоши моменти,но животът продължава,а аз ти пожелавам,нова светлина да огрее сърцето ти и на мястото на бурен да поникне любовно цвете!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...