severianin (Валентин Чернев)
417 677
28.04.2013 г., 10:58 ч.

Лотосово семе 

  Поезия
611 0 7

 

ЛОТОСОВО СЕМЕ*

 

 

Светът, пиян от лотосово вино,

забравя вчерашния минал ден.

Аз помня.

Аз не мога да отмина.

От вчера идвам.

Вчера съм роден.

 

Знам, паметта е божие наказание.

Непомнещият вчера – е блажен,

но спомените – белези от рани –

кървят и днес и не зарастват в мен.

 

Забравата навярно има смисъл –

лекуват с нея СПИН-а на деня.

Но този зъл живот ме е орисал

и белезите в мене да ценя.

 

Защото знам

– без “вчера”, “утре” няма.

Затуй не питам кой е днес на власт,

макар, пияни от една измама,

да скитат лотофаги между нас.

 

Безпаметни живеят, отродени,

от днес за днес, без стари рани зли.

Но ден за ден живот не е за мене,

макар от спомените да боли.

 

Аз искам памет, дявол да го вземе,

на дните под настръхналия свод.

Не ми предлагай лотосово семе

дори от милост, мой жесток Живот!

 

___________

 

*Според Омировата “Одисея” всеки, попаднал в страната на лотофагите – хора, хранещи се със семената и корените на лотоса – и опитал лотоса, забравя миналото си.

 

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??