25.01.2008 г., 12:12

Love Hunter/Ловец на любов

729 0 14
Кръстосвах прашни пътища,
пребродих хиляди места,
из много непознати кътчета
звучеше "Одата на радостта".
Възторга уловил, Бетовен
победил коварната съдба,
в обятия на миг съдбовен
създал божествена творба.
Заслушан в божествените звуци,
представях си Земята рай,
нелепи се оказаха юмруците
и сложих на враждите край.
Понесъл съм сърце на скитник
и търся вечната любов,
Земята обикалям като битник
и да обичам съм готов.
В жените ден след ден
намирам топлина, взаимност,
но подозирам, често тук, до мен
изнизва се виталната интимност.
Носители на злоба и омраза
събират късчета любов,
опитвали се бяха те напразно
да я превърнат в архаичен зов.
Подвластни на илюзии, съмнения,
сме жертви на мечти разбити,
но по-истинското продължение
е любовта на нас самите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...