25.01.2008 г., 12:12 ч.

Love Hunter/Ловец на любов 

  Поезия
541 0 14
Кръстосвах прашни пътища,
пребродих хиляди места,
из много непознати кътчета
звучеше "Одата на радостта".
Възторга уловил, Бетовен
победил коварната съдба,
в обятия на миг съдбовен
създал божествена творба.
Заслушан в божествените звуци,
представях си Земята рай,
нелепи се оказаха юмруците
и сложих на враждите край.
Понесъл съм сърце на скитник
и търся вечната любов,
Земята обикалям като битник
и да обичам съм готов.
В жените ден след ден
намирам топлина, взаимност,
но подозирам, често тук, до мен
изнизва се виталната интимност.
Носители на злоба и омраза
събират късчета любов,
опитвали се бяха те напразно
да я превърнат в архаичен зов.
Подвластни на илюзии, съмнения,
сме жертви на мечти разбити,
но по-истинското продължение
е любовта на нас самите.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??