Jan 25, 2008, 12:12 PM

Love Hunter/Ловец на любов 

  Poetry
514 0 14
Кръстосвах прашни пътища,
пребродих хиляди места,
из много непознати кътчета
звучеше "Одата на радостта".
Възторга уловил, Бетовен
победил коварната съдба,
в обятия на миг съдбовен
създал божествена творба.
Заслушан в божествените звуци,
представях си Земята рай,
нелепи се оказаха юмруците
и сложих на враждите край.
Понесъл съм сърце на скитник
и търся вечната любов,
Земята обикалям като битник
и да обичам съм готов.
В жените ден след ден
намирам топлина, взаимност,
но подозирам, често тук, до мен
изнизва се виталната интимност.
Носители на злоба и омраза
събират късчета любов,
опитвали се бяха те напразно
да я превърнат в архаичен зов.
Подвластни на илюзии, съмнения,
сме жертви на мечти разбити,
но по-истинското продължение
е любовта на нас самите.

© Димитър Станчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??