Jan 25, 2008, 12:12 PM

Love Hunter/Ловец на любов

  Poetry
730 0 14
Кръстосвах прашни пътища,
пребродих хиляди места,
из много непознати кътчета
звучеше "Одата на радостта".
Възторга уловил, Бетовен
победил коварната съдба,
в обятия на миг съдбовен
създал божествена творба.
Заслушан в божествените звуци,
представях си Земята рай,
нелепи се оказаха юмруците
и сложих на враждите край.
Понесъл съм сърце на скитник
и търся вечната любов,
Земята обикалям като битник
и да обичам съм готов.
В жените ден след ден
намирам топлина, взаимност,
но подозирам, често тук, до мен
изнизва се виталната интимност.
Носители на злоба и омраза
събират късчета любов,
опитвали се бяха те напразно
да я превърнат в архаичен зов.
Подвластни на илюзии, съмнения,
сме жертви на мечти разбити,
но по-истинското продължение
е любовта на нас самите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Станчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...