Таз любов тъй премина – като песен изпята.
Ще я помня поне. Тя остава си шлагер.
Тя дойде не на време – като циганско лято.
Позатопли сърцето и реши да избяга.
Аз свалих сто звезди – угодих на каприза.
Тя забрави за тях, те угаснаха в джоба.
Споделих с нея аз и последната риза.
Любовта я поноси и я свря в гардероба.
Ей така си премина – като хубава песен,
дето вечно се помни, няма друга такава.
Всичко друго ще бъде припев неинтересен.
Всичко друго след нея ще личи, че е кавър.