6.03.2012 г., 11:55

Love. mp3

1.3K 0 4

Таз любов тъй премина – като песен изпята.
Ще я помня поне. Тя остава си шлагер.
Тя дойде не на време – като циганско лято.
Позатопли сърцето и реши да избяга.

Аз свалих сто звезди – угодих на каприза.
Тя забрави за тях, те угаснаха в джоба.
Споделих с нея аз и последната риза.
Любовта я поноси и я свря в гардероба.

Ей така си премина – като хубава песен,
дето вечно се помни, няма друга такава.
Всичко друго ще бъде припев неинтересен.
Всичко друго след нея ще личи, че е кавър.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво Марти!Силно и прекрасно произведение!Поздравления!
  • Споделих с нея аз и последната риза.
    Любовта я поноси и я свря в гардероба.

    Хубаво е!
  • По-дълбоко, отколкото изглежда на пръв поглед, особено с обобщението-поанта в края. Добра ритмова постройка, интересни рими. Определено счятам, че стихотворението е успех за автора. Поздравления!
  • Хубаво стихотворение, хареса ми.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....