19.11.2007 г., 18:05

Love ya...

1.5K 0 4
Зарови душата ми във сенки
oт забравени спомени.
Изпепели сърцето ми във огън
oт тлееща едва любов.

Но аз ще се завърна,
с последния си котешки живот
и пак за теб ще прося,
с последни мъченически дихания.

И ако някога се спреш и се замислиш -
дали нещата се променят, а покрай тях и хората,
потърси ме между тези, които си обичала.
Ще ме откриеш в мазето на живота
                                                   между тухлите...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Захаринчо Методиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...