19.11.2007 г., 18:05

Love ya...

1.5K 0 4
Зарови душата ми във сенки
oт забравени спомени.
Изпепели сърцето ми във огън
oт тлееща едва любов.

Но аз ще се завърна,
с последния си котешки живот
и пак за теб ще прося,
с последни мъченически дихания.

И ако някога се спреш и се замислиш -
дали нещата се променят, а покрай тях и хората,
потърси ме между тези, които си обичала.
Ще ме откриеш в мазето на живота
                                                   между тухлите...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Захаринчо Методиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...