Nov 19, 2007, 6:05 PM

Love ya...

  Poetry » Love
1.5K 0 4
Зарови душата ми във сенки
oт забравени спомени.
Изпепели сърцето ми във огън
oт тлееща едва любов.

Но аз ще се завърна,
с последния си котешки живот
и пак за теб ще прося,
с последни мъченически дихания.

И ако някога се спреш и се замислиш -
дали нещата се променят, а покрай тях и хората,
потърси ме между тези, които си обичала.
Ще ме откриеш в мазето на живота
                                                   между тухлите...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Захаринчо Методиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...