Nov 19, 2007, 6:05 PM

Love ya...

  Poetry » Love
1.5K 0 4
Зарови душата ми във сенки
oт забравени спомени.
Изпепели сърцето ми във огън
oт тлееща едва любов.

Но аз ще се завърна,
с последния си котешки живот
и пак за теб ще прося,
с последни мъченически дихания.

И ако някога се спреш и се замислиш -
дали нещата се променят, а покрай тях и хората,
потърси ме между тези, които си обичала.
Ще ме откриеш в мазето на живота
                                                   между тухлите...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Захаринчо Методиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...