8.08.2016 г., 10:49 ч.

Ловец на наивни мечти 

  Поезия » Любовна
388 1 11

Като трън забоден в сърцето си, 
като олово в душата  тежиш. 
Като отрова в устата нагарчаш ми, 
като огън изгаряш ме жив... 

 

С лъжи разкъсваш ме цялата,
ловец си на наивни мечти. 
Ловко залагаш капаните, 
а отвътре боли, ли боли...

 

Като с нож дълбаеш в раните, 
посипваш с илюзии и клетви дори, 
като влак преминал през гарата, 
забравил за дълго чакани дни... 

 

Като кошмар в съня ми прокрадваш се, 
нестихващ спомен горчив... 
Но от днес ще се будя с реалности, 
а ти нека в своя  Ад да гориш!!! 

© Пламена Владимирова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??