Ловец на наивни мечти
Като трън забоден в сърцето си,
като олово в душата тежиш.
Като отрова в устата нагарчаш ми,
като огън изгаряш ме жив...
С лъжи разкъсваш ме цялата,
ловец си на наивни мечти.
Ловко залагаш капаните,
а отвътре боли, ли боли...
Като с нож дълбаеш в раните,
посипваш с илюзии и клетви дори,
като влак преминал през гарата,
забравил за дълго чакани дни...
Като кошмар в съня ми прокрадваш се,
нестихващ спомен горчив...
Но от днес ще се будя с реалности,
а ти нека в своя Ад да гориш!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Владимирова Всички права запазени
