plama7 (Пламена Владимирова) plama7 (Пламена Владимирова)
9 236
8 ago 2016, 10:49

Ловец на наивни мечти

544 1 11

Като трън забоден в сърцето си, 
като олово в душата  тежиш. 
Като отрова в устата нагарчаш ми, 
като огън изгаряш ме жив... 

 

С лъжи разкъсваш ме цялата,
ловец си на наивни мечти. 
Ловко залагаш капаните, 
а отвътре боли, ли боли...

 

Като с нож дълбаеш в раните, 
посипваш с илюзии и клетви дори, 
като влак преминал през гарата, 
забравил за дълго чакани дни... 

 

Като кошмар в съня ми прокрадваш се, 
нестихващ спомен горчив... 
Но от днес ще се будя с реалности, 
а ти нека в своя  Ад да гориш!!! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Владимирова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0