plama7 (Пламена Владимирова) plama7 (Пламена Владимирова)
9 236
Aug 8, 2016, 10:49 AM

Ловец на наивни мечти

  Poetry » Love
543 1 11

Като трън забоден в сърцето си, 
като олово в душата  тежиш. 
Като отрова в устата нагарчаш ми, 
като огън изгаряш ме жив... 

 

С лъжи разкъсваш ме цялата,
ловец си на наивни мечти. 
Ловко залагаш капаните, 
а отвътре боли, ли боли...

 

Като с нож дълбаеш в раните, 
посипваш с илюзии и клетви дори, 
като влак преминал през гарата, 
забравил за дълго чакани дни... 

 

Като кошмар в съня ми прокрадваш се, 
нестихващ спомен горчив... 
Но от днес ще се будя с реалности, 
а ти нека в своя  Ад да гориш!!! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Владимирова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0