Aug 8, 2016, 10:49 AM

Ловец на наивни мечти

  Poetry » Love
540 1 11

Като трън забоден в сърцето си, 
като олово в душата  тежиш. 
Като отрова в устата нагарчаш ми, 
като огън изгаряш ме жив... 

 

С лъжи разкъсваш ме цялата,
ловец си на наивни мечти. 
Ловко залагаш капаните, 
а отвътре боли, ли боли...

 

Като с нож дълбаеш в раните, 
посипваш с илюзии и клетви дори, 
като влак преминал през гарата, 
забравил за дълго чакани дни... 

 

Като кошмар в съня ми прокрадваш се, 
нестихващ спомен горчив... 
Но от днес ще се будя с реалности, 
а ти нека в своя  Ад да гориш!!! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Владимирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...