14.04.2024 г., 9:54

Ловеч и спрялото време

870 4 4
 Ловеч и спрялото време

 

Менят се навън светлините,

покой обещава нощта,

над Ловеч са ярки звездите,

блестят с красота над града.

 

Припомням си първата среща

със тебе във нашия град

и юлската вечер гореща

ме връща години назад.

 

Във спомена виждам реката

и сините твои очи,

разказва ми пак тишината

за тези отминали дни.

 

Обичам да мисля за тебе

и зная, че помниш ме ти,

във Ловеч и в спрялото време

са всички красиви мечти!

 

          Мария Мустакерска

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...