Apr 14, 2024, 9:54 AM

Ловеч и спрялото време

  Poetry » Love
880 4 4
 Ловеч и спрялото време

 

Менят се навън светлините,

покой обещава нощта,

над Ловеч са ярки звездите,

блестят с красота над града.

 

Припомням си първата среща

със тебе във нашия град

и юлската вечер гореща

ме връща години назад.

 

Във спомена виждам реката

и сините твои очи,

разказва ми пак тишината

за тези отминали дни.

 

Обичам да мисля за тебе

и зная, че помниш ме ти,

във Ловеч и в спрялото време

са всички красиви мечти!

 

          Мария Мустакерска

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...