Apr 14, 2024, 9:54 AM

Ловеч и спрялото време

  Poetry » Love
888 4 4
 Ловеч и спрялото време

 

Менят се навън светлините,

покой обещава нощта,

над Ловеч са ярки звездите,

блестят с красота над града.

 

Припомням си първата среща

със тебе във нашия град

и юлската вечер гореща

ме връща години назад.

 

Във спомена виждам реката

и сините твои очи,

разказва ми пак тишината

за тези отминали дни.

 

Обичам да мисля за тебе

и зная, че помниш ме ти,

във Ловеч и в спрялото време

са всички красиви мечти!

 

          Мария Мустакерска

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...