14 abr 2024, 9:54

Ловеч и спрялото време

876 4 4
 Ловеч и спрялото време

 

Менят се навън светлините,

покой обещава нощта,

над Ловеч са ярки звездите,

блестят с красота над града.

 

Припомням си първата среща

със тебе във нашия град

и юлската вечер гореща

ме връща години назад.

 

Във спомена виждам реката

и сините твои очи,

разказва ми пак тишината

за тези отминали дни.

 

Обичам да мисля за тебе

и зная, че помниш ме ти,

във Ловеч и в спрялото време

са всички красиви мечти!

 

          Мария Мустакерска

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...