Лозе отвъд баира
Чуваш ли, мое безвремие,
колко ми е лирично?
Пулсът ми бие отмерено
и ти шепти „обичам те.“
В мене любов – изгаряща,
вънка пък – люта зима.
Давам ти сто обещания
и още сто ти взимам.
Виждаш ли, мое желание,
белия цвят в душата?
В очите ти спят признания,
в моите - спят децата ти.
Ти си ми, обич, всичкото.
Съдбата ми те нарече.
Вграждам те сутрин тихичко
в мислите си. А вечер
казвам молитви в тъмното
и те мълча в съня си.
Ден просветлява. Съмва се.
Тръгвам със теб по пътя.
Тръгвам и търся истини.
Дали пък не си магия?
Ти си ми, обич, пристана
в бурята да се скрия.
През девет гори – в десета
вечно ще те намирам.
Дом си създал в сърцето ми,
лозе отвъд баира.
Светът ми спира хода си,
докато ме прегръщаш.
Знаеш ли колко мой си ти?
Колко съм твоя всъщност?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руска Назърова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
