Лозе отвъд баира
Чуваш ли, мое безвремие,
колко ми е лирично?
Пулсът ми бие отмерено
и ти шепти „обичам те.“
В мене любов – изгаряща,
вънка пък – люта зима.
Давам ти сто обещания
и още сто ти взимам.
Виждаш ли, мое желание,
белия цвят в душата?
В очите ти спят признания,
в моите - спят децата ти.
Ти си ми, обич, всичкото.
Съдбата ми те нарече.
Вграждам те сутрин тихичко
в мислите си. А вечер
казвам молитви в тъмното
и те мълча в съня си.
Ден просветлява. Съмва се.
Тръгвам със теб по пътя.
Тръгвам и търся истини.
Дали пък не си магия?
Ти си ми, обич, пристана
в бурята да се скрия.
През девет гори – в десета
вечно ще те намирам.
Дом си създал в сърцето ми,
лозе отвъд баира.
Светът ми спира хода си,
докато ме прегръщаш.
Знаеш ли колко мой си ти?
Колко съм твоя всъщност?
© Руска Назърова All rights reserved. ✍️ No AI Used
