Луцифеерия

Поезия » Пародии

604 0 6

И рече Сатана

да няма светлина;

и стана плътска мрачина

без душевна виделина.

Нравът се срива,

духът загнива.

Коварна зараза -

морална проказа.

Разкрепостяване -

окепазяване.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

самин (Венко Василкин)

Точно така, аз съм по епиграмките, защото са изстрадани...

2022-06-05T20:03:46+03:00
самин (Венко Василкин)

Значи улучих, аз бях фото, но само по химическа (аналогова), по цифрова съм табула раза. И друг прави, но шаржово, Конов може би бе името му в сайта.

2022-06-05T12:21:58+03:00
самин (Венко Василкин)

Не зная как се нарича жанра ти, монтаж, колаж ли, говоря за картините, не съм спец.

2022-06-05T11:08:58+03:00
самин (Венко Василкин)

Рядко явление понастоящем, аз пък съм демоде. Съдех по много трудните за мене твои графически изказвания.

2022-06-05T10:21:22+03:00
самин (Венко Василкин)

Това е трудността на мерената реч, но я предпочитам, затова я пренебрегвам само ако не ми се получи сутрин, понеже ми идват наум между две спанета в една нощ. (Струваше ми се да си модерен човек, та не очаквах да го харесаш.)

2022-06-05T10:15:09+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0